отбия

вж. отбивам

* * *

отбѝя,

отбѝвам гл.

1. (отклонявам) turn aside, deflect; (река) divert, redirect, turn into a new channel; divert the water of; \отбия някого от пътя му make s.o. turn off the road; прен. lure s.o. from his path;

2. (отблъсквам) beat off/back, drive back, repel; parry, foil; repulse; \отбия удар parry a blow;

3. (удържам) deduct, knock off, keep back (from);

4. (дете от кърмене) wean;

\отбия се 1. turn off/aside, deviate; \отбия се надясно/наляво turn to the right/left; \отбия се от пътя pull off the road, turn aside from the way, turn out of the way; \отбия се от пътя си turn out of o.’s way, turn from o.’s course; (за кораб) deviate from its course;

2. (посещавам за кратко време) look in, drop in, call in, turn in, nip in, stop by, pop in; \отбия се в Бургас touch at Bourgas; \отбия се в пристанище (за кораб) call/stop at a port, put to port; \отбия се да взема някого call for s.o.; \отбия се у call in on s.o./at s.o.’s house; • \отбия военната си служба serve o.’s time as a soldier; \отбия грижата си за get … off o.’s hands; \отбия си грижата do o.’s part/bit; \отбия задължение discharge o.s. of an obligation; отбих една голяма грижа that’s a great weight/a load off my mind/chest.

* * *

вж. отбивам